Кое време стана вече,
а ти си вън из тъмнината.
Звездите пък са тъй далече,
под тях са сгушени селата.

Седиш на високия баир,
взираш се в безкрайността.
Животът не е панаир,
среща се несправедливостта.

Тревожиш се и се страхуваш
какво ли следва занапред...
В тази късна нощ умуваш
защо животът е с такъв сюжет.

Ставаш рано и забравяш да закусваш,
обличаш се красиво, но прилично.
Към работното място препускаш,
изглеждаш някак комично.

С кафето пушиш и една цигара,
сякаш само тя те радва в този мрачен ден.
Прониква в теб като магическа отвара,
ставаш мъничко по-малко тъжен и сломен.

Срещаш мръсни хора с чисти дрехи,
със души изцапани от кал.
Пъчат се, сякаш са с доспехи,
а очите им тънат във жал.

Носят маски ежедневно,
злобни-все едно са тръгнали на лов.
Забравят нещо доста ценно,
спасяващото чувство на любов.

Липсва любовта във градовете,
затова се луташ из тези поляни.
В главата си чуваш стоновете
на граждани, молещи да бъдат отървани.

От скучния работен ден,
от липсата на всякакви емоции.
От погледа им уморен,
от всички така страшни пороци.

Страхливци са, задето се предават,
в края на деня броят парите.
Не ставай като тях - те се лишават,
стой тук и брой звездите!