Въпросите са милиони (Всеки вика Моята България!). Ако обединим зададените по различен начин, но еднакви по същността си въпроси, ще останат хиляди (Нашата България!). После, ако групираме касаещите една област от нашия обществен и личен живот в един въпрос, ще останат няколко десетки (България!). Повече съкращения на въпросите са невъзможни, ако изхождаме само от тях.
Разгледаме ли обаче възможните отговори на тези няколко десетки останали въпроса, ще констатираме, че отговорите на всеки от тях зависят единствено от позицията на отговарящия. А позициите са само две непримирими – Плюс и Минус. Нюансите, разбира се, са важни, но са нюанси – повече плюс... повече минус... Има разни трети отговори по средата – неутрални, но те са важни колкото Нулата, тя не може да примири Плюса и Минуса, може само да ги разделя.
Е, тогава? Излиза, че преди милионите хиляди десетки въпроси, има само един предхождащ Въпрос, който предпоставя два типа отговори. И той е: За коя държава става дума? – за тоталитарната стара комунистическа или за нова демократична! (Коя България?) Т.е. общото позоваване на България, просто така голо, е вредно, по-меко - безсмислено, ако не е уточнено предварително и ясно коя е Българията.
Ето пример. В нашия живот след Промяната има само две устойчиви партии – БСП и ГЕРБ. Замисляли ли сте се, че това е така, защото само в техните имена е уточнено за коя България става дума – Социалистическа България и Европейска България! Европа (като обществено понятие) е ясна, тя не може да бъде сбъркана с Евразия (също като обществено понятие). Но виж Социализмът - не е. Кой социализъм? – онзи предхождащ комунизма Стадий или Европейският социален социализъм. Точно затова българските социалисти са два типа и ще се разделят, ако не са го направили досега – БСП-то наследник на БКП и БСП-то част от ПЕС. Опростявам нещата, запазвайки смисъла – не се заяждайте на дребно, Всички останали партии няма да имат никакъв дългосрочен живот, докато не си сменят имената. Какво значи някакви “за силна България”, за “бъдеще на България”, за “без цензура”, борци - за чии права и свободи, либерали - към кого или на какво, Атака – накъде в каква посока или пък “другата България? Какво значи партия на българските граждани, на земеделците, на зелените, на патриоти, интелектуалци, бизнесмени – че кой човек, независимо от мечти и представи, не обича града или селото си, земята, природата, родината, парите? Хеле пък бирата, пола собствен и противоположен... Но държава ли сме се събрали да градим или ще си правим кефа с приятели съкварталци?!
За малко се връщам пак на теорията и свършвам след това.
Споменах, че има само две принципни позиции, които условно нарекох Плюс и Минус. Ясно е, че онова, което е Плюс за едните, е Минус за другите и обратно. Но съм дотук, Не мога да постановявам кое следва да е Плюс, кое – Минус. Причината е проста – аз съм демократ по убеждения. А Демокрацията по дефиниция предполага и толерира различни позиции, като се стреми не да ги противопоставя, а да ги конкурира. Такъв подход гарантира развитието на света. Диктатурата не само не толерира различните позиции, ами създава и поддържа такива условия при които само една нечия Мисъл остава да съществува. Останалите се ликвидират – каквото и да означава това и независимо от цената му. Съвсем естествено прилагането на Диктатура ще завърши, когато последният “правилен” човек убие последния останал “неправилен”. Така не се гради нов свят, но се разрушава и съществуващия!
Ето защо Аз не съм комунист и никога няма да бъда. (Думата комунист е по-благозвучна от диктатурист, затова я и употребявам в тази връзка.) Ето защо спрямо кушелиатите (не е лошо измислена тази дума), колкото и да съм им непримирим идеен противник, аз съм добронамерен към тях. Мога само да стигна до обиден епитет за тяхното умствено развитие, което е съвсем естествено! За разлика от тях, които желаят да приложат спрямо демократите отбор методи – от “меки”: да серат върху снимките ви, до “твърдите: ще затрием семето ви до девето коляно.
Нямам какво повече да добавя. Принципно. Иначе конкретни неща има милиони, всекидневни. Но за тях не днес, а утре. Винаги ще има утре.
